преназначение

Речник на българския език

преназначѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • преназнъчение
  • пренъзначение
  • пренъзнъчение
  • приназначение
  • приназнъчение
  • принъзначение
  • принъзнъчение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пре-наз-на-че-ние
членувано пре-наз-на-че-ни-е-то
мн.ч. пре-наз-на-че-ния
членувано пре-наз-на-че-ни-я-та