пренаемателка

Речник на българския език

пренаемателка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пре-на-е-ма-тел-ка
членувано пре-на-е-ма-тел-ка-та
мн.ч. пре-на-е-ма-тел-ки
членувано пре-на-е-ма-тел-ки-те
звателна форма