премятане

Речник на българския език

премя̀тане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • премятани
  • премятъне
  • премятъни
  • примятане
  • примятани
  • примятъне
  • примятъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пре-мя-та-не
членувано пре-мя-та-не-то
мн.ч. пре-мя-та-ния
членувано пре-мя-та-ни-я-та