премала

Речник на българския език

према̀ла съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Премаляване.

Грешни изписвания (3)

  • премалъ
  • примала
  • прималъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пре-ма-ла
членувано пре-ма-ла-та
мн.ч. пре-ма-ли
членувано пре-ма-ли-те
звателна форма