прекращение

Речник на българския език

прекращение съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • прекраштение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прек-ра-ще-ние
членувано прек-ра-ще-ни-е-то
мн.ч. прек-ра-ще-ния
членувано прек-ра-ще-ни-я-та