прекатуряне

Речник на българския език

прекатуряне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • прекатуръне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пре-ка-ту-ря-не
членувано пре-ка-ту-ря-не-то
мн.ч. пре-ка-ту-ря-ния
членувано пре-ка-ту-ря-ни-я-та