прекадяване

Речник на българския език

прекадя̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • прекадявъне
  • прекъдяване
  • прекъдявъне
  • прикадяване
  • прикадявъне
  • прикъдяване
  • прикъдявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пре-ка-дя-ва-не
членувано пре-ка-дя-ва-не-то
мн.ч. пре-ка-дя-ва-ния
членувано пре-ка-дя-ва-ни-я-та