презерватив

Речник на българския език

презерватѝв съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. презервативи, (два) презерватива, м. Гумено приспособление, което се надява на половия член за предпазване от бременност или от венерически болести.

Грешни изписвания (15)

  • презервътив
  • презирватив
  • презирвътив
  • призерватив
  • призервътив
  • призирватив
  • призирвътив
  • презерватиф
  • презервътиф
  • презирватиф
  • презирвътиф
  • призерватиф
  • призервътиф
  • призирватиф
  • призирвътиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пре-зер-ва-тив
непълен член пре-зер-ва-ти-ва
пълен член пре-зер-ва-ти-вът
мн.ч. пре-зер-ва-ти-ви
членувано пре-зер-ва-ти-ви-те
бройна форма пре-зер-ва-ти-ва
звателна форма