представка

Речник на българския език

предста̀вка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. представки, ж. Спец. Част от думата, която стои пред корена; префикс.

Грешни изписвания (15)

  • предстафка
  • преставка
  • престафка
  • представкъ
  • предстафкъ
  • преставкъ
  • престафкъ
  • придставка
  • придставкъ
  • придстафка
  • придстафкъ
  • приставка
  • приставкъ
  • пристафка
  • пристафкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пред-с-тав-ка
членувано пред-с-тав-ка-та
мн.ч. пред-с-тав-ки
членувано пред-с-тав-ки-те
звателна форма