предачница

Речник на българския език

преда̀чница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. предачници, ж. Работилница за предене.

Грешни изписвания (7)

  • предачнеца
  • предачнецъ
  • предачницъ
  • придачнеца
  • придачнецъ
  • придачница
  • придачницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пре-дач-ни-ца
членувано пре-дач-ни-ца-та
мн.ч. пре-дач-ни-ци
членувано пре-дач-ни-ци-те
звателна форма