предачен

Речник на българския език

преда̀чен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

предачна, предачно, мн. предачни, прил. Който служи за предене. Предачна машина.

Грешни изписвания (3)

  • предачин
  • придачен
  • придачин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пре-да-чен
непълен член пре-дач-ния
пълен член пре-дач-ни-ят
ж. р. пре-дач-на
членувано пре-дач-на-та
ср. р. пре-дач-но
членувано пре-дач-но-то
мн. ч. пре-дач-ни
членувано пре-дач-ни-те