преговаряне

Речник на българския език

прегова̀ряне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • прегуваряне
  • приговаряне
  • пригуваряне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пре-го-ва-ря-не
членувано пре-го-ва-ря-не-то
мн.ч. пре-го-ва-ря-ния
членувано пре-го-ва-ря-ни-я-та