превъплъщение

Речник на българския език

превъплъщѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. превъплъщения, ср. Превъплътяване.

Грешни изписвания (8)

  • превъплъштение
  • преваплащение
  • преваплъщение
  • превъплащение
  • приваплащение
  • приваплъщение
  • привъплащение
  • привъплъщение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пре-въп-лъ-ще-ние
членувано пре-въп-лъ-ще-ни-е-то
мн.ч. пре-въп-лъ-ще-ния
членувано пре-въп-лъ-ще-ни-я-та