превъоръжаване

Речник на българския език

превъоръжа̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • преваоражаване
  • преваоражавъне
  • преваоръжаване
  • преваоръжавъне
  • превауражаване
  • превауражавъне
  • превауръжаване
  • превауръжавъне
  • превъоражаване
  • превъоражавъне
  • превъоръжавъне
  • превъуражаване
  • превъуражавъне
  • превъуръжаване
  • превъуръжавъне
  • приваоражаване
  • приваоражавъне
  • приваоръжаване
  • приваоръжавъне
  • привауражаване
  • привауражавъне
  • привауръжаване
  • привауръжавъне
  • привъоражаване
  • привъоражавъне
  • привъоръжаване
  • привъоръжавъне
  • привъуражаване
  • привъуражавъне
  • привъуръжаване
  • привъуръжавъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пре-въ-о-ръ-жа-ва-не
членувано пре-въ-о-ръ-жа-ва-не-то
мн.ч. пре-въ-о-ръ-жа-ва-ния
членувано пре-въ-о-ръ-жа-ва-ни-я-та