превозен

Речник на българския език

1. прѐвозен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • превозин
  • превузен
  • превузин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пре-во-зен
непълен член пре-воз-ния
пълен член пре-воз-ни-ят
ж. р. пре-воз-на
членувано пре-воз-на-та
ср. р. пре-воз-но
членувано пре-воз-но-то
мн. ч. пре-воз-ни
членувано пре-воз-ни-те

2. превозен — мин. страд. прич. м. р.

превозен е производна форма на превозя (мин. страд. прич. м. р.).