преамбюл

Речник на българския език

преамбю̀л съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. преамбю̀ли, (два) преамбю̀ла, м. Спец.
1. Въвеждаща част към важен документ (конституция, закон, договор и др.).
2. Прелюд.

Грешни изписвания (3)

  • преъмбюл
  • приамбюл
  • приъмбюл

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пре-ам-бюл
непълен член пре-ам-бю-ла
пълен член пре-ам-бю-лът
мн.ч. пре-ам-бю-ли
членувано пре-ам-бю-ли-те
бройна форма пре-ам-бю-ла
звателна форма