прашец

Речник на българския език

прашѐц съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Умал. Ситен прах.
2. Спец. Размножителни клетки по растение, които са в праховидна форма. Цветен прашец.

Грешни изписвания (1)

  • пръшец

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пра-шец
непълен член пра-ше-ца
пълен член пра-ше-цът
мн.ч. пра-ше-ци
членувано пра-ше-ци-те
бройна форма пра-ше-ца
звателна форма