прашен

Речник на българския език

1. пра̀шен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

пра̀шна, пра̀шно, мн. пра̀шни, прил. В който или върху който има много прах. Прашна стая. Прашен стол.

Грешни изписвания (1)

  • прашин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пра-шен
непълен член праш-ния
пълен член праш-ни-ят
ж. р. праш-на
членувано праш-на-та
ср. р. праш-но
членувано праш-но-то
мн. ч. праш-ни
членувано праш-ни-те

2. прашен — мин. страд. прич. м. р.

прашен е производна форма на праша (мин. страд. прич. м. р.).