прахавица

Речник на българския език

праха̀вица съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. праха̀вици, ж. Кълбовидна гъба, която при натискане, когато остарее, изпуска праховидни спори.

Грешни изписвания (7)

  • прахавеца
  • прахавецъ
  • прахавицъ
  • пръхавеца
  • пръхавецъ
  • пръхавица
  • пръхавицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пра-ха-ви-ца
членувано пра-ха-ви-ца-та
мн.ч. пра-ха-ви-ци
членувано пра-ха-ви-ци-те
звателна форма