пратеница

Речник на българския език

пра̀теница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. пра̀теници, ж. Жена пратеник.

Грешни изписвания (7)

  • пратенеца
  • пратенецъ
  • пратеницъ
  • пратинеца
  • пратинецъ
  • пратиница
  • пратиницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пра-те-ни-ца
членувано пра-те-ни-ца-та
мн.ч. пра-те-ни-ци
членувано пра-те-ни-ци-те
звателна форма