прасило

Речник на българския език

1. прасѝло — съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. прасила̀, ср. Прасетата от едно опрасване.

Грешни изписвания (3)

  • прасилу
  • пръсило
  • пръсилу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пра-си-ло
членувано пра-си-ло-то
мн.ч. пра-си-ла
членувано пра-си-ла-та

2. прасило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прасило е производна форма на прася се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. прасило — мин. деят. св. прич. ср. р.

прасило е производна форма на прася се (мин. деят. св. прич. ср. р.).

Връзки