пране

Речник на българския език

пранѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. пранѐта, ср. Дрехи, които ще се перат или току-що са изпрани.

Грешни изписвания (1)

  • пръне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пра-не
членувано пра-не-то
мн.ч. пра-не-та
членувано пра-не-та-та