празничен

Речник на българския език

пра̀зничен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

пра̀знична, пра̀знично, мн. пра̀знични, прил.
1. Който е присъщ на празник. Празничен вид.
2. Който е предназначен за празник. Празничен костюм.
3. Който става по случай празник. Празничен концерт.

Грешни изписвания (3)

  • празнечен
  • празнечин
  • празничин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. праз-ни-чен
непълен член праз-нич-ния
пълен член праз-нич-ни-ят
ж. р. праз-нич-на
членувано праз-нич-на-та
ср. р. праз-нич-но
членувано праз-нич-но-то
мн. ч. праз-нич-ни
членувано праз-нич-ни-те