прагов

Речник на българския език

пра̀гов прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • прагув
  • прагоф
  • прагуф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пра-гов
непълен член пра-го-вия
пълен член пра-го-ви-ят
ж. р. пра-го-ва
членувано пра-го-ва-та
ср. р. пра-го-во
членувано пра-го-во-то
мн. ч. пра-го-ви
членувано пра-го-ви-те