правоучастие

Речник на българския език

правоуча̀стие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Право за участие в нещо.

Грешни изписвания (7)

  • правоочастие
  • правуочастие
  • правуучастие
  • пръвоочастие
  • пръвоучастие
  • пръвуочастие
  • пръвуучастие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пра-во-у-час-тие
членувано пра-во-у-час-ти-е-то
мн.ч. пра-во-у-час-тия
членувано пра-во-у-час-ти-я-та