правоуправление

Речник на българския език

правоуправлѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Право да се управлява автомобил, мотоциклет и др.

Грешни изписвания (15)

  • правооправление
  • правоопръвление
  • правоупръвление
  • правуоправление
  • правуопръвление
  • правууправление
  • правуупръвление
  • пръвооправление
  • пръвоопръвление
  • пръвоуправление
  • пръвоупръвление
  • пръвуоправление
  • пръвуопръвление
  • пръвууправление
  • пръвуупръвление

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пра-во-уп-рав-ле-ние
членувано пра-во-уп-рав-ле-ни-е-то
мн.ч. пра-во-уп-рав-ле-ния
членувано пра-во-уп-рав-ле-ни-я-та