правоприлагане

Речник на българския език

правоприлагане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пра-воп-ри-ла-га-не
членувано пра-воп-ри-ла-га-не-то
мн.ч. пра-воп-ри-ла-га-ния
членувано пра-воп-ри-ла-га-ни-я-та