правонарушение

Речник на българския език

правонарушѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. правонарушѐния, ср. Нарушение на правилник, закон.

Грешни изписвания (15)

  • правонарошение
  • правонърошение
  • правонърушение
  • правунарошение
  • правунарушение
  • правунърошение
  • правунърушение
  • пръвонарошение
  • пръвонарушение
  • пръвонърошение
  • пръвонърушение
  • пръвунарошение
  • пръвунарушение
  • пръвунърошение
  • пръвунърушение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пра-во-на-ру-ше-ние
членувано пра-во-на-ру-ше-ни-е-то
мн.ч. пра-во-на-ру-ше-ния
членувано пра-во-на-ру-ше-ни-я-та