правоверие

Речник на българския език

правоверие съществително име, среден род (тип 301) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пра-во-ве-рие
членувано пра-во-ве-ри-е-то
мн.ч.
членувано