правнуче

Речник на българския език

правнуче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прав-ну-че
членувано прав-ну-че-то
мн.ч. прав-ну-че-та
членувано прав-ну-че-та-та