пра̀вилник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14)
Значение
мн. пра̀вилници, (два) пра̀вилника, м. Сбор от правила, с които са длъжни да се съобразяват всички членове на даден колектив. Нов правилник.
Грешни изписвания (3)
- правелнек
- правелник
- правилнек
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | пра-вил-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | пра-вил-ни-ка | |
| пълен член | пра-вил-ни-кът | |
| мн.ч. | пра-вил-ни-ци | |
| членувано | пра-вил-ни-ци-те | |
| бройна форма | пра-вил-ни-ка | |
| звателна форма | — | |