поява

Речник на българския език

поя̀ва съществително име, женски род (тип 42) редактиране

Значение

мн. поя̀ви, ж. Появяване. Първа поява на сцената.

Грешни изписвания (3)

  • появъ
  • пуява
  • пуявъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-я-ва
членувано по-я-ва-та
мн.ч.
членувано
звателна форма