пощелив

Речник на българския език

пощелѝв — прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

пощелѝва, пощелѝво, мн. пощелѝви, прил. Разг. На когото, като види някой да яде нещо, му се пощява.
същ. пощелѝвост, пощеливостта̀, ж.

Грешни изписвания (11)

  • поштелив
  • поштилив
  • пощилив
  • пуштелив
  • пуштилив
  • пущелив
  • пущилив
  • пощелиф
  • пощилиф
  • пущелиф
  • пущилиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. по-ще-лив
непълен член по-ще-ли-вия
пълен член по-ще-ли-ви-ят
ж. р. по-ще-ли-ва
членувано по-ще-ли-ва-та
ср. р. по-ще-ли-во
членувано по-ще-ли-во-то
мн. ч. по-ще-ли-ви
членувано по-ще-ли-ви-те

Връзки