пошушване

Речник на българския език

пошушване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-шуш-ва-не
членувано по-шуш-ва-не-то
мн.ч. по-шуш-ва-ния
членувано по-шуш-ва-ни-я-та