почивен

Речник на българския език

почѝвен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

почѝвна, почѝвно, мн. почѝвни, прил. Който служи за почивка. Почивен дом. Почивен ден.

Грешни изписвания (3)

  • почивин
  • пучивен
  • пучивин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. по-чи-вен
непълен член по-чив-ния
пълен член по-чив-ни-ят
ж. р. по-чив-на
членувано по-чив-на-та
ср. р. по-чив-но
членувано по-чив-но-то
мн. ч. по-чив-ни
членувано по-чив-ни-те