похищаване

Речник на българския език

похища̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • похещаване
  • похещавъне
  • похищавъне
  • пухещаване
  • пухещавъне
  • пухищаване
  • пухищавъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-хи-ща-ва-не
членувано по-хи-ща-ва-не-то
мн.ч. по-хи-ща-ва-ния
членувано по-хи-ща-ва-ни-я-та