похващане

Речник на българския език

похващане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • пофаштане
  • пофащане
  • похваштане

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пох-ва-ща-не
членувано пох-ва-ща-не-то
мн.ч. пох-ва-ща-ния
членувано пох-ва-ща-ни-я-та