поточен

Речник на българския език

пото̀чен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

пото̀чна, пото̀чно, мн. пото̀чни, прил. Който наподобява поток. Поточна линия.
същ. пото̀чност, поточността̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • поточин
  • путочен
  • путочин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. по-то-чен
непълен член по-точ-ния
пълен член по-точ-ни-ят
ж. р. по-точ-на
членувано по-точ-на-та
ср. р. по-точ-но
членувано по-точ-но-то
мн. ч. по-точ-ни
членувано по-точ-ни-те