потен

Речник на българския език

по̀тен — прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

по̀тна, по̀тно, мн. по̀тни, прил.
1. Който е свързан с пот. Потен човек. Потни жлези. Потна дреха.
2. Прен. Който е покрит със ситни като пот капки. Потна чаша.

Грешни изписвания (1)

  • потин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. по-тен
непълен член пот-ния
пълен член пот-ни-ят
ж. р. пот-на
членувано пот-на-та
ср. р. пот-но
членувано пот-но-то
мн. ч. пот-ни
членувано пот-ни-те

Връзки