постопляне

Речник на българския език

постопляне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • постоплъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пос-топ-ля-не
членувано пос-топ-ля-не-то
мн.ч. пос-топ-ля-ния
членувано пос-топ-ля-ни-я-та