постамент

Речник на българския език

постамѐнт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. постамѐнти, (два) постамѐнта, м. Каменна или бетонна поставка под паметник, колона и др.

Грешни изписвания (3)

  • постъмент
  • пустамент
  • пустъмент

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пос-та-мент
непълен член пос-та-мен-та
пълен член пос-та-мен-тът
мн.ч. пос-та-мен-ти
членувано пос-та-мен-ти-те
бройна форма пос-та-мен-та
звателна форма