посочен

Речник на българския език

1. посо̀чен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • посочин
  • пусочен
  • пусочин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. по-со-чен
непълен член по-со-че-ния
пълен член по-со-че-ни-ят
ж. р. по-со-че-на
членувано по-со-че-на-та
ср. р. по-со-че-но
членувано по-со-че-но-то
мн. ч. по-со-че-ни
членувано по-со-че-ни-те

2. посочен — мин. страд. прич. м. р.

посочен е производна форма на посоча (мин. страд. прич. м. р.).