посмъртен

Речник на българския език

посмъ̀ртен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

посмъ̀ртна, посмъ̀ртно, мн. посмъ̀ртни, прил. Който става след смъртта на човек. Посмъртно издание. Посмъртен орден. Посмъртна слава.

Грешни изписвания (3)

  • посмъртин
  • пусмъртен
  • пусмъртин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пос-мър-тен
непълен член пос-мър-т-ния
пълен член пос-мър-т-ни-ят
ж. р. пос-мър-т-на
членувано пос-мър-т-на-та
ср. р. пос-мър-т-но
членувано пос-мър-т-но-то
мн. ч. пос-мър-т-ни
членувано пос-мър-т-ни-те