послушница

Речник на българския език

послу̀шница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. послу̀шници, ж. Жена послушник.

Грешни изписвания (7)

  • послушнеца
  • послушнецъ
  • послушницъ
  • пуслушнеца
  • пуслушнецъ
  • пуслушница
  • пуслушницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пос-луш-ни-ца
членувано пос-луш-ни-ца-та
мн.ч. пос-луш-ни-ци
членувано пос-луш-ни-ци-те
звателна форма