послеслов

Речник на българския език

послесло̀в съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Последната част от художествено произведение, която съдържа заключителните думи на автора; епилог.

Грешни изписвания (7)

  • послислов
  • пуслеслов
  • пуслислов
  • послеслоф
  • послислоф
  • пуслеслоф
  • пуслислоф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пос-лес-лов
непълен член пос-лес-ло-ва
пълен член пос-лес-ло-вът
мн.ч. пос-лес-ло-ви
членувано пос-лес-ло-ви-те
бройна форма пос-лес-ло-ва
звателна форма