посегателка

Речник на българския език

посега̀телка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. посега̀телки, ж. Жена посегател.

Грешни изписвания (15)

  • посегателкъ
  • посегатилка
  • посегатилкъ
  • посигателка
  • посигателкъ
  • посигатилка
  • посигатилкъ
  • пусегателка
  • пусегателкъ
  • пусегатилка
  • пусегатилкъ
  • пусигателка
  • пусигателкъ
  • пусигатилка
  • пусигатилкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-се-га-тел-ка
членувано по-се-га-тел-ка-та
мн.ч. по-се-га-тел-ки
членувано по-се-га-тел-ки-те
звателна форма