поръчителка

Речник на българския език

поръчѝтелка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. поръчѝтелки, ж. Жена поръчител.

Грешни изписвания (15)

  • порачителка
  • порачителкъ
  • порачитилка
  • порачитилкъ
  • поръчителкъ
  • поръчитилка
  • поръчитилкъ
  • пурачителка
  • пурачителкъ
  • пурачитилка
  • пурачитилкъ
  • пуръчителка
  • пуръчителкъ
  • пуръчитилка
  • пуръчитилкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-ръ-чи-тел-ка
членувано по-ръ-чи-тел-ка-та
мн.ч. по-ръ-чи-тел-ки
членувано по-ръ-чи-тел-ки-те
звателна форма