поръка

Речник на българския език

поръ̀ка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. поръ̀ки, ж. Това, което се поръчва, заръчва, обикн. като съвет, желание, воля; препоръка, задача. Имам поръка да уча.

Грешни изписвания (3)

  • поръкъ
  • пуръка
  • пуръкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-ръ-ка
членувано по-ръ-ка-та
мн.ч. по-ръ-ки
членувано по-ръ-ки-те
звателна форма