портфейл

Речник на българския език

портфѐйл съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. портфѐйли, (два) портфѐйла, м. Малка правоъгълна чантичка от кожа за носене на пари и дребни книжа.
Министър без портфейл. — Министър, който не ръководи министерство.

Грешни изписвания (1)

  • пуртфейл

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пор-т-фейл
непълен член пор-т-фей-ла
пълен член пор-т-фей-лът
мн.ч. пор-т-фей-ли
членувано пор-т-фей-ли-те
бройна форма пор-т-фей-ла
звателна форма