портмоне

Речник на българския език

портмонѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. портмонѐта, ср. Малка кесия за монети, обикновено кожена.

Грешни изписвания (3)

  • портмуне
  • пуртмоне
  • пуртмуне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пор-т-мо-не
членувано пор-т-мо-не-то
мн.ч. пор-т-мо-не-та
членувано пор-т-мо-не-та-та